Заглавие: The Elegant Universe / Елегантната вселена
Автор: Браян Грийн
Жанр: Научнопопулярен, Документален
Година: 2003
Връзки: IMDB.com, Wikipedia

Резюме: “The Elegant Universe: Superstrings, Hidden Dimensions, and the Quest for the Ultimate Theory” е книга на Браян Грийн публикувана през 1999 година, в която се представя теорията на струните, а филма на PBS “The Elegant Universe” от 2003 година е телевизионна адаптация на книгата.

Филмът започва с хронологично представяне на основните закони във физиката и разглежда проблема за унифицирането на науката в една обща теория - “теория за всичко”, която да обединява теорията за относителноста на Айнщайн и концепцията на квантовата механика. Започва с представянето на гравитацията и законите на Нютон, минава през електро-магнетизма и отделя сериозно внимание на Айнщайн и работата му. След което се разглеждат и идеите на квантовата механика и конфликта между двете основни теории, както и опитите за унифицирането им в една обща теория. Всичко това разбира се е обяснено много разбираемо с нагледни примери и обяснения, които помагат на зрителите да си представят лесно сложните проблеми, които се разглеждат.

След това се представя процеса на зараждането и развитието на струнната теория, като се отделя сериозно внимание на различните проблеми, с които тя се сблъсквала, включително петте различни нейни вариянта и невъзможността да бъде доказана експериментално.

Авторът на книгата Браян Грийн дискутира тези проблеми с изтъкнати физици, професори в различни престижни университети и носители на много научни награди.

Заглавие: Salò o le 120 giornate di Sodoma
Режисьор: Пиер Паоло Пазолини
Музика: Енио Мориконе
Година: 1975
Жанр: Драма, Ужаси
Връзки: imdb

Резюме: “Сало, или 120-те дни на Содом”, известен още само като “Сало“, е драма и филм на ужасите от 1976 година, режисиран от известният италиански режисьор Пиер Паоло Пазолини. Филмът се основава на книгата “120-те дни на Содом” от Маркиз дьо Сад.

Действието във филма се развива във фашистка Италия през четиридесетте години на миналият век по време на втората световна война. Няколко извратени сексуално властимащи с помоща на свои доверени въоръжени части отвличат група млади момчета и момичета и ги затварят в отдалечен замък, където се гаврят с тях сексуално по изключително извратени начини. Цензурата ако изобщо приемем, че я има е пренебрежително слаба. Има много натуралистични сцени, моменти на тормоз и садизъм, както и много гнусни и отвратителни сцени. Изнасилвания, хомосексуален секс, BDSM наказания, мъчения, осъкатявания и убийства, това е най-общо казано случващото се в замъка. Много от хората, които са го гледали, го определят като най-гнусният и отвратителен филм на всички времена.

Колкото и скандален и оплюван да е този филм, голяма част от критиците обаче, го определят като гениален. Чесно казано аз съм със смесени чувства, от една страна филма беше пълна трагедия от към актьорска игра, на моменти действието се развиваше хаотично и мудно, като цяло идеята ми се стори много оригинална, но изпълнението не ми хареса много. И все пак това е стар филм, от далечната 1975 година, като заради това някои от нещата които не ми харесаха са оправдани. Поздравления за смелоста да се покаже нещо толкова скандално, по такъв начин, браво за смелоста на режисьора и жалко, че този филм му е стувал живота, макар да не е доказана връзката между убийството му и излизането на филма. Немога да отрека, че има послание, макар аз да го намирам доста отвъд самия филм, просто гледайки тези изроди преосмислих представата си за морал и гледната си точка по някои въпроси.

Определено не препоръчвам този филм на обикновенния кино любител, не го препоръчвам и на тези, които искат да гледат брутални сцени, по-добре да си свалят някое BDSM порно с готини мадами, от колкото да гледат това. Препоръчвам филма обаче на хората, които искат да видят нещо наистина скандално и са готови да погледнат от друга страна това, което им се поднася от режисьора, да потърсят по-дълбокият смисъл на нещата и да разсъждават малко по философски. А филма предрасполага за такива размисли и дискусии, защото има много моменти, в които човек няма как да остане безразличен наблюдател.

Заглавие: Stargate The Ark Of Truth
Жанр: Sci-Fi, Фентъзи, Приключенски
Година: 2008
Линк: imdb.com
Режисьор: Robert C. Cooper
Участват: Ben Browder, Michael Shanks, Amanda Tapping, Christopher Judge, Claudia Black

Този филм е очакваното продължение на сериала “Stargate SG-1″, който безспорно е една от най-великите Sci-Fi поредици. След успеха на първият игрален филм последва създаването на първият сериал от поредицата SG-1, той се задържа в ефир цели 10 години, като бяха излъчени над 200 епизода. Успехът му е неоспорим, но след десетия му сезон е спрян, силно се надям временно, защото недоволството на зрителите е огромно и има голяма възможност да се върне в ефир или да се започне абсолютно нов сериал. Към момента се излъчва единствено сериалът “Stargate Atlantis”, който е спиноф на SG-1 и в момента също има много фенове. Досега има вече два игрални филма и общо 14 сезона серии и това ако не е доказателство, че историята си струва и далеч не е изчерпана незнам какво да кажа.

В игралният филм “Stargate The Ark Of Truth” се продължава историята за Орай след карая на десети сезон. Както си спомняте тогава Даниел Джаксън с помоща на древния Мерлин успя да създаде устройство, което може да убие всички Орай. Устройството беше изпратено в тяхната галактика през суперпортала и се предполага, че е успяло да свърши своята работа. Само че има една подробност, след като устройството беше пратено в галактиката на Орай, Адрия, дъщерята на Вала успя да се въздигне и да се превърне в Орай, така че дори и другите да са умрели, тя би трябвало да остане незасегната. Така и става във филма, всички Орай са мъртви, но тя взима всичките им сили и се превръща в изключително силно въздигнало се същество. Освен това, всички последователи на Орай продължават да я боготворят и не спират своя поход в нашата галактика, строеки нови бойни кораби, който достигат земята. Единсвеният начин да бъдат спрени е чрез древно устройство, наречено “кивота на истината”, което може да промие мозъците на всички и да ги накара да не вярват в Орай. Поради морални съображения алтеранците се отказват да го използват срещу своите врагове и го скриват на планета в орайската галактика, а задачата на нашите хора от SG-1 е да го отрият и активират, за да спасят земята и цялата ни галактика, както и да унищожат завинаги Орай, показвайки на поклонниците им, че те не са истински богове и само ги използват. Даниел все още получава видения и напътствия, които си мисли, че са остатъци от съзнанието на Мерлин, но в последствие разбира, че това е Моргана Ла Фей, която веднъж помогна да бъдат спрени Орай и беше наказана затова, но сега е свободна и ще направи всичко възможно за да спре Адрия. Междувременно Мичъл и Саманта Картър имат големи проблеми на борда на “Одисей”, след като в следствие на глупав план, чрез асгардското ядро бива създаден репликатор, който се опитва да завземе кораба. Това обаче няма да стане без сериозна битка, в която има доста екшън.

Много се радвам, че успях да гледам филма преди премиерата му на 11 март, макар и в недовършена версия и с не много добро качество. Определено бих го гледал поне още веднъж, когато филма излезе официално. Той няма да бъде излъчван по кината, а ще бъде разпространен директно на dvd, това ми се струва малко странно, защото определно би имало голям интерес към това заглавие по кината.

Заглавие: Klass / Класът
Жанр: Драма
Година: 2007
Link: imdb.com
Сценарии: Ilmar Raag
Участват: Vallo Kirs, Pärt Uusberg, Lauri Pedaja, Paula Solvak

Един естонски филм, към който подходих с известна доза скептицизъм, защото описанието му не ми изглеждаше особено интересно и оригинално. Въпреки, че е по истински случай се сещам поне за 2-3 такива филма, някои от тях също по истински случаи, които разглеждат същите проблеми, затова и не го гледах веднага след като прочетох за него. Многото добри коментари и разразилите се дискусии обаче ме накараха най-накрая да отделя време и да го гледам. Въобще не съжалявам за това, защото филма е много качествен, историята е добре пресъздадена, актьорите се справят отлично със своите образи, особено по-главните, всичко изглежда напълно реалистично и възможно, за съжаление. Основният проблем, който разглежда филма е насилието в училище и ненормалното поведение на “днешната младеш”, въпреки че днешна е малко неточно, защото и аз помня подобни неща от своите ученически години, а те не бяха никак одавна 10-15 години. Конкретната жертва е момче на име Йозеп, към което останалите момчета се отнасят доста зле, непрекъснато го убиждат, подиграват му се, подлагат го на непрекъсната психологически и физически тормоз и никой учител, родител или просто наблюдател не обръща внимание и не се опитва да помогне. До момента, в който един от съучениците му на име Каспар не се опитва да го защити, но колкото повече се старае, толкова повече Класът се обръща и срещу него и продължава още по ожесточено да тормози Йозеп и същевременно да създава проблеми на Каспър. Жалкото е, че вместо поне още няколко души да последват благородният пример на Каспър, всички останали се настройват срещу него и онеправдания Йозеп. Започват различни подигравки и убиди, които взимат връх в сцената на плажа, в коята гаврата спрямо двете момчета е непростима, изродска. Казвам непростима, защото макар трагичният край, лично аз смятам, че всички останали заслужаваха точно това, което си получиха, а именно кървава разплата. Филма повдига доста въпроси за една по обстойна дискусия, има силно социално послание, показва реалноста такава каквато е, нищо че много хора отказват да я видят и да и повярват. Да колкото и брутално и донякъде малко преувеличено да е всичко, това го има в живота, това го има не само в Естония, не и само във Финландия, нито в Щатите или друга държава, това го има навсякъде, включително и в България и дано не съм прав, но е въпрос на време подобно нещо да се случи и тук.

Филма има няколко номинации и награди, включително номинация за “Оскар”. Препоръчвам го на всички кинолюбители, защото мисля, че филм като този не е за изпускане от хората, които обичат да гледат стойностни неща, филми които ги карат да се замислят за нещата от живота.

Заглавие: Elephant (2003) / Слона
Link: imdb.com
Жанр: Драма, Криминален
Режисьор: Gus Van Sant

На 20 април 1999 година две момчета облечени с камофлажни дрехи, солидно въоражени влизат в гимназия в Литълтън, Колорадо и започват системно да стрелят по учениците, жертвите са 13. За съжаление това е само едно от осемте училищни престрелки завършили с жертви през периода 1997-1999 година. Тези трагични събития и общественият дебат за това “какво не е наред с днешната младеш” са проблемите, които филма на Гюс Ван Сант разглежда.

“Слона” е носител на много престижни награди, като “Златната палма” и “Най-добра режисура” от филмовият фестивал в Кан, както и е много високо оценен от критиката и истинските кино ценители. Наистина режисурата е най-силната страна на този филм, страхотно заснети сцени, много символика и невероятен монтаж. Уникалният начин на снимане, много дълги сцени, някои продължават повече от 5 минути, като през това време камерата следва персонажите по оригинален начин. Освен този интересен начин на снимане, монтажа е другото изключително нещо, което неможе да остане незабелязано. Различните сцени и дейтвия на отделните персонажи се преплитат и застъпват в таймлайна на историята, едни и същи сцени се показват от различни гледни точки, на различните персонажи. Самите персонажи са обикновенни средностатистически тинейджъри, чийто истории и взаимоотношения до края на филма може и да не ви станат напълно ясни, можете дори и да останете разочаровани, защото някак всичко изглежда малко скучно и безсмислено, твърде нормално, твърде обикновенно, но точно това е целта, защото шокиращата развръзка и бруталният финал компенсират всичко това и разкриват истинският смисъл на филма.