Това е запис на част от култовото изказване на американският сенатор Тед Стивънс в конгреса на САЩ. Използва няколко много забавни сравнения и като цяло ръси страшно забавни лафове.

” Ten movies streaming across that, that Internet, and what happens to your own personal Internet? I just the other day got… an Internet was sent by my staff at 10 o’clock in the morning on Friday, I got it yesterday [Tuesday]. Why? Because it got tangled up with all these things going on the Internet commercially. “

” They want to deliver vast amounts of information over the Internet. And again, the Internet is not something that you just dump something on. It’s not a big truck. It’s a series of tubes. And if you don’t understand, those tubes can be filled and if they are filled, when you put your message in, it gets in line and it’s going to be delayed by anyone that puts into that tube enormous amounts of material, enormous amounts of material. “

Преди 17 години Ерик Хартман е водещ на популярното в Холандия токшоу “Бумеранг”. Предаването се излъчва в ранните часове на деня и е подобно на българското “Искренно и лично”, в него се канят гости, които говорят за своите проблеми, има и публика, която също се включва в дискусиите, изобщо всичко върви добре, до това съдбоностно предаване. Понеже всичко е наживо, възникналите гафове няма как да бъдат прикрити, затова абсолютно неадекватното държане на водещият е навероятен гаф, който води до спирането на цялото предаване и до край на телевизионната кариера на Ерик. Всъщност какво точно се случва, в някои коментари се споменава, че водещият бил напушен, не причината за бурният му смях е много лесно обяснима, човека е подходил глупаво като не се е запознал предварително с гостите и техните проблеми и остава изненадан от гласа на свой гост, който говори много високо, с ненормална тоналност. Още в началото Ерик Хартман се захилва, но успява да замаже положението с непрекъснати извенения, но в момента, в който събеседника му със смешен глас казва, че в любовта не е важен само секса, а и “сладките приказки”, водещият избухва в неконтрулируем смях.. положението е почти трагично, но може да стане още по-зле, в момента в който водещият отклонява ситуацията задавайки въпрос на човек от публиката, той обаче има сходен проблем с гласа си с тази разлика, че тембъра му наподобява Дарт Вейдър от Междузвездни войни.. реакцията е нова доза още по-неконтролеруем смях и пълно фиаско на предаване. Обидената публика напуска възмутена.

ДЕЙСТВИТЕЛЕН РАЗГОВОР УЛОВЕН НА КАНАЛ ЧЕСТОТА 106 ОТ БРЕГОВАТА ОХРАНА МЕЖДУ АМЕРИКАНЦИ И РАДИОПРЕДАВАТЕЛ ОТ ГАЛИЦИЯ

Галиция (звуков фон)
Тук А-853, моля да отклоните курса си с 15 градуса юг, за да избегнете сблъскване. Движите се право към нас. Разстояние 25 морски мили.

Американци (звуков фон)
Препоръчваме вие да отклоните курса си с 15 градуса север, за да избегнете сблъскване.

Галиция (звуков фон)
Отказ! Повтаряме: отклонете курса си с 15 градуса юг, за да избегнете сблъскване.

Американци (глас различен от първия)
Говори капитанът! Капитанът на кораб на Съединените Американски Щати. Настояваме: отклонете курса си с 15 градуса север, за да избегнете сблъскване!

Галиция
Отказ! Не смятаме, че тази алтернатива е подходяща. Следователно предлагаме да отклоните курса си с 15 градуса юг, за да избегнете сблъскване.

Американци (силно раздразнен глас)
Говори капитан Ричард Джеймс Хауърд, командващ самолетоносач USS LINCOLN от националната флота на Съединените Американски Щати, вторият по големина военен съд от американската флота! Ескортирани сме от 2 броненосеца, 6 ескадрени миненосеца, 6 крайцера, 4 подводници и други военни съдове в подкрепление. Движим се към водите на Персийския залив за провеждане на военни маневри в перспективата на евентуална офанзива срещу Ирак.
Ние не предлагаме, ние ви нареждаме да отклоните пътя си с 15 градуса север! В противен случай ще бъдем принудени да вземем съответните мерки, за да гарантираме сигурността на флотата и силата на коалицията.
Вие принадлежите към съюзническа страна, членка на НАТО и на коалицията, затова моля да се подчините незабавно и да напуснете нашата траектория!

Галиция
Говори Хуан Мануел Салас Алкантара. Ние сме двама. Ескортирани сме от нашето куче, от нашата манджа, от две бири и от едно канарче, което в момента спи.
Подкрепени сме от Радио Коруня и от канал 106 на Бреговата охрана. Ние не се движим наникъде, тъй като говорим от сушата. Намираме се във фар А-853, във Финистер, на брега на Галиция. И хабер си нямаме каква е нашата позиция съобразно класацията на испанските фарове. Можете да вземете всички мерки, които смятате за подходящи и ви оставяме скапаната грижа да гарантирате сигурността на вашата лай**на флота, която ще си размаже физиономията в скалите!
Затова настояваме отново и ви припомняме, че най-доброто, най-логичното и най-разумното, което можете да направите е да отклоните курса си с 15 градуса юг, за да избегнете да се нахакате в каманяка!

Американци
Прието. Благодарим…

Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки.

Уважаеми господине,
Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен “недооценяване на обстоятелствата“. Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори.

По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма.
За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно.
В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента.
Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.

Вх.№240,дело VІ
Получено на 30.1.57 г.

До
Др.Инспектор по охрана на труда
При ОКПС Здравни работници,Пловдив

МОЛБА
От Лаврен Йозов Барбов,служител
при Окол.Болница с.Ген. Николаево,Пловдивско

Другарю Инспектор,
Работя като служител при околийска болница с. Ген. Николаево.До 1954г. получавах семейни добавки за деца,за сина си Йозо,а оттогава насетне такива не ми се изплащат от болницата.
Моля Ви,наредете на управителя да ми се изплащат семейни добавки,като имам предвид следното:
През 1942 г. се ожених за една възрастна вдовица,която имаше голяма дъщеря.Последната непосредствено след брака,осинових.Баща ми,вдовец,често посещаваше семейството ми и е резултат на това се ожени за доведената ми дъщеря.По този начин дъщеря ми стана втора моя майка,а баща ми-мой зет.Жената на баща ми,т.е. моята доведена дъщеря,която същевременно стана моя втора майка,роди едно момченце,което сега е на 12 години и което,разбира се ми стана брат и същевременно внук.Понеже съм мъж на майката на доведената ми дъщеря,то жена ми стана моя баба,тъй като е майка на жената на баща ми.
По този начин аз същевременно мъж на жена си,а също така и неин внук.
Обаче и жена ми роди от мене едно момченце,което сега е на 10 години и което стана шурей на баща ми,а на мене вуйчо,тъй като е брат на мащехата ми майка,която ми е дъщеря.
По този начин станах сам на себе си дядо,тъй като жена ми е баба,а аз съм неин мъж.
Моля да ми отговорите,имам ли право за сина си,сиреч вуйчо ми,да получавам семейни добавки?

С поздрав: Л.Барбов