Блог на Румен Дамянов

Професорът по право Джеймс Бойл изнася много интересна лекция посветена на историята на една песен, като проследява серия от взаимствания на изпълнители от миналото до наши дни.

Той стана известен с това, че публикува книгата си “The Public Domain: Enclosing the Commons of the Mind” под CreativeCommons лиценз.

Видео клипа с песента на The Legendary KO – „George Bush Don’t Like Black People“ се появява в YouTube и е своеобразен протест срещу забавената реакция след трагедията причинена от урагана Катрина.

Създателите на песента признават, че са го направили за 15 минути, след като са получили семпъла на песента на Kanye West „Gold Digger“, както и негов цитат от живо предаване, посветено на набирането на средсва за пострадалите от трагедията.

Така се ражда хит, който става много популярен в интернет и злепоставяйки сериозно тогавашният президент на САЩ. Но скандала не е свързан само с това, а с нарушаването на автоските права, въпреки че въпросният клип и песен никога не са пускани по комерсиални телевизии и радия и не са използвани за комерсиални цели.

От чисто правна гледна точка обаче, дали те не са плагиати, по-смисъла на сегашните закони по-скоро „Да“, но начина по-който професора ще разкаже историята, определено повдига и други въпроси, защото от своя страна Kanye West също е взаимствал от друга песен и то не от кого да е, ами от самият Рей Чарс. Но разкритията не спират до тук, защото той пък е взаимствал от популярна госпъл изпълнителка в миналото.

Тогава, кой има моралното право да претендира за авторски права!?

Професор Джеймс Бойл говори и от правната и от морална гледна точка за всичко това, презентира видео клипове и музикални семпли и повдига доста интересни въпроси свързани с авторките права и системата като цяло.

Тази лекция ми допадна доста, защото въпросите свързани с авторските права винаги са ми били много интересни.

Това видео със страхотната хореография на сватбената церемония на младоженците Кевин и Джил, стана изключително популярно в YouTube и вече е гледано над 16 милиона пъти, без да се броят многото копия появили се в последствие.

Този успех обаче можеше сериозно да бъде помрачен, заради нарушаването на авторските права и използването без разрешение на песента на Крис Браун – „Forever“.

Вместо съдебно дело и молба за изтриване на видеото (или неговият звук) от сайта, звукозаписната компания пожелала единствено на страницата да се постави линк за закупуване на песента и в последствие от това спечелва страшно много пари.

Това е един страхотен пример за това, колко погрешна е тази политика за съдене до дупка, ако някой някъде наруши тези прословути авторски права, ами в случая това е страхотна, при това напълно безплатна реклама за продукта им.

Преди няколко дни ми се наложи да отида до Практикер да си накупя някои специфични неща, от които се нуждаех. По пътя обаче се сблъсках с нещо доста забавно, точно пред хипермаркета попаднах в задънена улица, или по-точно в задънена пешеходна пътека.

Щракнах с телефона няколко снимки и се посмях малко и в последствие преминах с лек отскок и техника от паркур.

Чудно ми е обаче, кой е виновника за това безобразие? Слагането на преграда в средата на пешеходната пътека едва ли е някаква програма за насърчаване на спорта сред пловдивчани и по-конкретно популярните напоследък „free run“ дисциплини, познание от които ще са ви необходими, ако искате да преминете от другата страна.

А и този участък доскоро беше затворен за основен ремонт, чудно ми е дали това е бил предварително желан резултат или е просто изкривено чувство за хумор на някои строителни работници, решили да се пошегуват с обикновенните пешеходци.

Ето и две снимки на въпросната пътека:

На мен ми е смешно, въпреки че изобщо не е за смях.

„I Survived A Japanese Game Show“ е американско реалити шоу излъчвано по телевизия ABC от 2008 година. До момента има един завършил сезон, а от този месец започва и следващия.

В него група американци заминават в Япония, където ще се състезават в типични за япониските шоута изключително забавни и откачени игри.

Шоуто има и елементи сходни с „BigBrother“ и „Survivor“, като например съвместния живот на участниците в една къща и гласуването между съотборниците на загубилият тим за елеминация на техни съотборници. Но тези прилики не са много, защото в същината си шоуто е поредица от откачени отборни игри, от които най-големите победители са зрителите, защото гарантирано ще се забавляват за сметка на участниците.

Накраят обаче трябва да остане само един, той ще спечели 1/4 милион долара и привилегията да може да каже, че е преживял японско гейм шоу.

И преди съм писал за откачените японски тв шоута, но това е нещо ново, което показва много точно стереотипа на подобни иначе напълно реални игри в японският ефир.

Много е забавно, много се смях гледайки го и ще ми е много забавно да видя този формат в българска телевизия с участници от България. Дори бих се навил да участвам.